Ухапвания

Котенце си има, знам, Наталия
в стаята си в ложмана в Анталия.
Мъничко е то, но си личи,
има изразителни очи.

Показа ми го тя по телефона –
срещнах я случайно на пазара,
намиращ се почти до пансиона –
олющена и грозна сграда стара -

жилище за странстващи таланти,
която обитавах аз отскоро,
заедно с колеги-музиканти,
а също - с акробати и жонгльори.

Котето било добро, обаче,
показвало по много странен начин
пред нея обичта си всеки път -
хапело я, свито в някой кът.

Но дори по нежната й кожа
да оставят зъбките следа,
зная аз, това не е беда,
да я притесни това не може.

Беда ще бъде, ако я ухапе
някоя усойница с пола,
която близка с нея е била,
но се е отдръпнала внезапно;

някоя, която ясно вижда
безкрая във очите нейни сини
и слънцето в косите й красиви,
и която скрито й завижда,

че радват й се гостите във бара
в хотел един в квартал на име Лара,
където изразително и с чувство
свири тя, създавайки изкуство.


© 2012-2021 Всички права запазени.