Признание

- Дали харесвам аз Ален Делон?
Харесвам го във всякакъв аспект, -
отвърна ми Наталия със тон
спокоен - но изпитвам и респект.

- Имах аз една съученичка, -
каза ми - девойка симпатична -
влюбена във него беше тя,
за нея той превърна се в мечта.

Бяхме в бара на Империал-а,
в ъгъла, на масичка за двама –
там, във фоайето, на рояла
тя свиреше, изнасяше програма.

- Делон е легендарен, няма спор,
в наше време беше идеал
за мъж, артист, не просто метеор
изгрял, но мимолетно заблестял -

казах аз, отпивайки от чая,
и вгледах се във нейните очи,
опитвайки се сам да разгадая
защо във тях сега блестят лъчи.

- А имаш ли актриса ти любима? –
попита ме във този миг Наталия.
Актриса – не,- отвърнах й - но има
една певица, тя е тук, в Анталия.

Ако тръгнеш ти към асансьора –
казах – и се спреш пред коридора,
ще я видиш на афиша там,
дали ще я познаеш, аз не знам.