Срещнах я там

Очите й сапфири ca прекрасни,
косите - водопад са от лъчи.
Вятърът докосва ги прехласнат,
а после в тях се сгушва и мълчи.

Тялото й - статуя изящна,
създадено е да краси света,
усмивката й светла и искряща,
зная, известява пролетта.

С нея запознах се аз случайно
в Анталия , в хотел един крайморски.
Тя в лоби-бара свиреше пиано,
привлякла мигом погледите хорски.

Когато я загледаx, се усмихна
и устните й - ален карамфил
припламнаха, a залата притихна,
запленена от лика й мил.

В паузата дочух я да говори
на български, гласът ми се стори
като ромoн тих на ручей чист,
вливащ се в един поток сребрист.

Реших да поискам автограф –
за това причина вече имах.
Тя се съгласи и аз разбрах,
Наталия е малкото й име.