Зад граница
Преди да отпътувам за чужбина,
свирех аз във пловдивски хотел
и можех да остана там с години,
но имах друга, по-висока цел.
Отправих се в Норвегия, когато
„мобифон“ бе дума непозната
у нас, оттам си купих барабани,
но по каталог от мен избрани.
По сцените на баровете местни
свирех, пеех все известни песни
на английски и италиански,
макар, че съм с произход аз славянски.
Хареса ми страната скандинавска,
но не бях решил да емигрирам,
нямах намерения еснафски,
да се женя там не бях планирал.
А спомням си добре, че там жените
с българи флиртуваха открито,
особено със нашенски балканци
с вид на темпераментни испанци.
Тогава с пловдивчани музицирах
и в кралството живях почти година,
но шанса си реших да провокирам -
за Корея с друг състав заминах.
И там със сънародници работих,
но и с музиканти чуждестранни -
колеги филипинци, много странни,
но пък талантливи и работни.
Те казваха ми, вглеждайки се в мен:
„Щом си ти свободен и ерген,
може тук късмета си да срещнеш,
корейките жени са с кръв гореща“.
Така е, те са доста екзотични,
харесват им мъжете-европейци,
но от тях са толкова различни,
че сключват брак предимно със корейци.
Жени такива аз видях на тъмно,
различни бяха те, когато съмна -
не са такива младите норвежки,
те гримове почти не слагат тежки.
Отидох след години в Гран Канария
с бенда ни, сформиран във България.
Там, в старата колония испанска
работихме с певица африканска.
Случи се да пеем със словаци,
а те не са такива особняци,
като азиатците, които
поглеждаха към мен почти прикрито
и седнал зад комплекта барабани,
виждах как подреждат се припряни
на скътаната в бара нощен сцена,
от лъчи дискретни осветена.
Беше ми приятно да общувам
на сцена със словашките артистки
и го казвам, без да се преструвам -
усещах, по душевност са ми близки.
Всъщност, аз харесвам и чехкини,
намирам ги за женствени и фини,
но те, за жалост, рядко там летуват,
към курорти по-добри пътуват.
После бях на гръцки остров малък,
но с местни не завързах запознанство.
Когато вадиш хляба си във странство,
нагарча много често твоя залък.
Когато свирих в нашата страна,
с българка излизах не една -
скромни бяха те на вид и свити,
но виждах аз, че шарят им очите
и казах си: „Ще търся аз жена
от по-различна някоя страна,
в чужбина ще я търся аз сред други
дами, подходящи за съпруги“.
А сега съм в Турция, където
е синьо и безоблачно небето,
а в Пловдив вятър хладен пак снове
и валят безспирно дъждове.
© 2012-2021 Всички права запазени.