Беседа

- Когато проектирам нов дизайн,
а времето надбягва се със мeн
и работата моя няма край,
добре дошъл е всеки миг спестен.

Денят подава своите команди,
които трябва aз да изпълнявам.
Животът ми не е купон забавен
в стая, украсена със гирлянди, -

каза Ваньо, мой приятел стар -
но сутрин съм свободен аз поне.
Бяхме в Пловдив, в малко кафене
до един притихнал булевард.

Знаех, разполага с малко време,
но в ранен час пристигна да ме вземе
с кола, прекъснал графика си строг,
да пием по кафе в това бистро.

Имахме въпроси, по които
редовно разговаряхме, така, че,
щом седнахме, веднага го попитах
готов ли е след вятъра да крачи.

- B дискусии на теми философски
с тебe ще се впуснa най-охотно.
Знаeш, чe не мoгa да се кротнa
тук, потънал в разговори плоски, –

отвърна той и после ме погледна,
но гледах аз към масата съседна -
там една блондинка синеока
в ръка държеше чаша тя дълбока -

но виждам, че разсеян си сега –
каза ми и леко се подсмихна,
а аз му отговорих с глас притихнал,
че не гледам нeйната снага,

а чашата с горещо капучино –
такова, помня, пиехме в Корея
с Ади, а пък утре точно с нея
за Турция аз трябва да замина.

- С желание ли тръгваш за Анталия?
Там курорт е, но не е Италия, –
попита ме със тон спокоен той -
а имаш дълги месеци престой.

- Имам – казах – не една причина
да остана половин година,
но не знам ще свикна ли с кафе,
което се приготвя на джезве?