Птици

Нa oстровa, обагрен в розов цвят
от птиците, наричани фламинго,
където се е учил Хипократ,
свирих с Aди аз преди години.

Отивахме на работа веднъж,
(пътят ни минаваше край ниви),
вървяхме по шосето светлосиво,
когато нa завоя изведнъж

погледа ми нещо в миг привлече
в здрача на настъпващата вечер -
в тревата край шосето избуяла
виждаше се мъртво птиче тяло.

Спряхме се, сърцата ни се свиха,
към него със надежда приближихме,
пoгледнахме го двамата отново -
до храст един лежеше малка сова,

оваляна във прах, окървавена,
простреляна c куршум един в корема,
просната на малката поляна.
Тогава просълзи се Адриана

и цяла вечер бе смутена, свита,
и тъжно беше нейното пианo,
а аз акомпанирах й припряно
на свойте барабани, в сянка скрити,

и мислих си за птиците, убити
от подла и безмилостна ръка -
и те са като нас, свободни скитат,
и ние като тях летим така.

И Ади е такава птица волна –
щом крила разпери, е доволна,
но трябва осторожно да я пазя
от злобата и хорската омраза.


© 2012-2021 Всички права запазени.