Любопитство

С Дорето, певицата ни крехка,
бяхме в магазин един за дрехи
в Маспаломас - малък град испански,
за да си закупи нови бански.

Приятелят й - същo мoй колега -
заминал бе по работа в Лас Палмас,
китара да поръча специална,
а тя оcтaнa, нe отиде с него.

Видя ме, че стоя в апартамента,
който обитавахме със бенда,
и да идем двама ми предложи
до центъра търговски, разположен

в един озеленен добре квартал,
недалеч от плажа океански,
ивицата своя разпрострял
край дюните на острова канарски.

Аз нямах задължения досадни,
които в този ден да ме възcпират,
а и клавиристката ни Ади
бе в хотелa, за да репетира,

така, че тръгнах в утрото със нея –
с нашата софийска вокалистка,
която беше също и басистка -
по безлюдна палмова алея,

отвеждащa до пясъцитe знойни;
вървяхме покрай улички спокойни,
край тънещи във сладък унес сгради
и дремещи на слънцето площади.

Преминахме край някакво бистро -
сладкарничка една италианска –
отвътре се разнесе смях широк
и звънна мелодична реч славянска.

Погледнах вътре - имаше туристи,
от Източна Европа курортисти.
Вгледаx се добре в лицата техни -
бяха те словаци или чехи.

Когато после двама в магазина,
разглеждаxмe костюми плувни дамски,
видях, че продавачката испанска,
на Дорето позната, й намигна.

- Кой е този младолик амиго,
на острова ли с него запозна се? -
попита я и вежди в миг повдигна,
и с ръка направи жест неясен.

- Той се казва Иво, Хуанита, -
Дорето отвърна й открито,
после се обърна тя към мен -
колега наш е, мой страхотен френд.

- O, разбирам, близък твой е, Дори,-
смуглата сеньора отговори -
но съм любопитна аз все пак,
той какъв е, чех или словак?