Сувенир от Маспаломас

Фигурка на кос от порцелан,
закупено от уличен базар
на острова канарски най-голям,
близо един крайбежен фар,

помня, подари ми Адриана,
колежката ни българска засмяна,
в един приятен, тих, ленив следобед,
за отдих и бездействие удобен.

Сам останал бях в апартамента,
който обитавахме със бенда,
а другите от групата ни, мисля,
бяха до едно градче на изток,

далеч от Маспаломас, там където
заедно живяхме две години
и свирихме на хубави места –
в хотели със луксозни фоайета.

Събирах сувенири аз различни
на птици и животни екзотични
от времето, когато във Корея
работихме във тази група с нея.

Бе за нас почивен ден, неделя,
и връщайки се бавно от разходка,
заварих вкъщи тази дама кротка
да обядва риба със паеля.

Видях врабчето – беше то находка,
тя даде ми го, много ми хареса,
красиво бе, със фина изработка
и мигом ми привлече интереса.

- Имам в синтезатора си звуци,
които имитират пойни птици,
- каза Ади - много ми харесват,
когато в тях се вслушвам, се отплесвам.

- И аз обичам птици, но такива,
които не отлитат, щом към тях
ръка протегна бавно, без да свивам
пръсти и стоят до мен без страх -

отвърнах – и не гледат с поглед плах,
и знаят, че не ще им причиня,
болка. И не чувствам аз вина,
ако ги докосна после с длан.