Ние бяхме с теб щастливи няколко лета,
изживяхме дни красиви, скрити от света,
но съдбата в миг реши,
крепостта ни разруши.
Кой от нас бе прав
и кой от нас сгреши?
И сега стоим пред прага
на една врата,
сенки скитат, вятър бяга,
идва вечерта.
И сред тази пустота
ни спохожда мисълта
да оставим всичко
на случайността.
Какво ни чака с тебе в мрака,
щом обгърне ни нощта?
Една раздяла, край очакван,
а след него - самота.
Ах, как ни липсва смелостта
да си върнем двама любовта.
Колко жалко, всичко свърши,
жалко, но e факт.
Нещо в нас ще се прекърши...
Аз ти давам знак,
че е време да вървим,
но преди да сe простим
и си вземем сбогом,
нека си простим.
