Повярвай ми, така стоят нещата,
принуден съм, за жалост, да замина.
Отиде си това щастливо лято
и чака ни една горчива зима.
Безлюден вече плажът ни пустее
и пясъкът отдавна е изстинал.
Вълни студени плискат се край кея,
а ти към мен притискаш се безсилна.
Жестока беше завистта,
която срина любовта,
стоварвайки мощта си върху нея тя.
И мрак се спуска над брега,
и безнадеждна е нощта,
звездите гаснат пак и всичко е тъга.
А ти мълчиш във мъка потопена,
с блуждаещ поглед взираш се в морето,
отчаяна, безпомощна, сломена,
с очи без блясък и сърце разбито.
Жестока беше завистта,
която срина любовта,
стоварвайки мощта си върху нея тя.
И мрак се спуска над брега,
и безнадеждна е нощта,
звездите гаснат пак и всичко е тъга.
Не зная как сега да ти помогна,
повярвай ми, не мога да остана,
но твоята печал така ме трогна,
че за теб да мисля аз не ще престана.
