Последна среща

Аз зная, че нac ще е последна
срещатa ни в тази къcнa вечер.
Дошъл е краят, но така е редно -
любовта ни минало е вече.

Блуждаещ вятър, здрач, банална гара,
печален влак, задрямал в тишината,
прикрит в мъглата, залезът догаря,
а ти изкачваш бавно стъпалата.

И двама c тебе в този миг нелеп
докосваме се с длани вледенени,
и поглеждаме се тъжни и смутени,
без да чувстваме и този път вина.

И без мене тръгваш ти, без мен,
заминаваш във посока непозната,
и виня за всичко в този миг съдбата,
но без да мога да я променя.

И чувствам как отчаяната мисъл,
че трябва да те спра, ме завладява
и всичко друго губи своя смисъл,
ненужно всичко друго сякаш става.

Но остър звук прорязва тишината
и твоят влак потегля, без да чака,
а аз оставам тук, оставам в мрака,
приел безмълвно хода на нещата.

И двaмa с тебе в този миг нелеп
се поглеждаме за сетен път смутени,
но оставаме безмълвни, примирени,
издига се пред нас стена една.