Платонична любов

Какъв е този чар необясним,
с който тъй невинно ме омайваш,
кажи ми, о, дете, о, херувим,
нима с мълчание ще се разкайваш?

Аз виждал съм примамливи сирени,
които с хитрост ще ме прелъстят,
а ти си с красота непокварена
и твоя образ е и чист, и свят.

Обичай ме, но без да ме докосваш,
отдай ми само твоята душа!
Дори плътта ти да ме омагьосва
да не мога аз да съгреша.

И нека любовта ти да пречисти
моя дух и да го извиси
нагоре във просторите лъчисти,
там, където ти самата си.