Няма бъдеще за нас

Градът е отново покрит с пелена,
и пáри се стелят в нощта,
оглежда се в локвите мокра луна,
проблясват звездите в калта.

Прикрити в мъглата, вървим вече час
през тихи, безлюдни места,
преди да настъпи среднощния час,
пристигаме двама пред вас.

Но друг там те чака,
но друг там не спи,
щом в стаята свети, нали?
И тук, в тъмнината, под тези липи
ще трябва да се разделим.

И спирам на залеза в края,
и в сенките скривам се аз,
но трябва сега да призная,
че бъдеще няма за нас.

Почакай, не бързай! Постой още миг!
За мен той ще бъде без край.
погледни ме и ми обещай,
че пак ще останем сами.

Но ти се обръщаш и свеждаш глава,
поглеждаш към мене едва
и всичко разбирам, и всичко аз знам,
и тръгвам си тъжен и сам.