Ти тръгна пак и лъхна мpaк,
и студ повя от моя праг -
това, което бях градил,
се срути в миг.
Опитах с думи да те спра,
но да го сторя не успях -
че си отиваш и те губя осъзнах.
За теб тогава любовта
бе само някаква игра,
която дълго, много дълго ти игра.
Сега се върна и видях
вина във твоя поглед плах
и те прегърнах, и не чувствах вече страх.
Никога, чуваш ли, никога
не позволявай да се случи пак това.
Никога, чуваш ли, никога
не ме оставай да се лутам в самота.
Ти имаш време да решиш
дали със мен ще продължиш,
или отново ще изчезнеш във нощта.
Не знам дали разбра това -
ако я няма любовта,
ако я няма, значи нямаш нищо ти.
