Неповторима вечер



Всичко сега напомня ми отново
за вечерта неповторима,
в която открих,че залезът догаря
в твоите коси и ги краси.

И вдишвах там, омаян неусетно,
чист аромат от вятър и звезди,
видях две следи и изведнъж просветна
образ един във мрака син.

Каква жена бе само ти,
до теб докоснах се почти,
но без да зная сън ли бе това.

Дали бе само спомен ти,
или фантазия, кажи?
И ще се вслушам в твоите слова.

Как бих могъл със думи да опиша
всичко това! И гледах в мрака,
вятър тихо край мен, дочувах как въздиша,
бях с тебе там, но днес съм сам.