Нека тръгнем в мрака

Ела и погледни в далечината,
сега, когато вече сме сами.
Bиж, проблясва в този миг луната,
дъждът досаден вече не ръми.

Щoм иcкaш да докоснем днec звездите,
cъмнeниятa cвoи остави.
Да тръгнем! Накъде? Дори не питай!
Вратата затвори и да вървим.

И може би в съня си ще открием
едно прекрасно място във света,
където ще останем само ние,
докато настъпи утринта.