Тя

Тя е полъх летен, дъх омаен,
цвят разлистен, стрък ухаен,
капка утринна роса.
Но тя коя е аз не зная -

ангел бял, дошъл от Рая,
звезда трептяща сред безкрая,
зора, изгряла във нощта?
Не знам каква е тя.

Виждам, че очите й сияят
като две лазурни небеса,
а вятърът притихнал си играе
с нейната разпусната коса.

Не, не искам повече да крие
усмивката си прелестна от мен.
Има в нея някаква магия,
от която аз съм запленен.

И днес ще го призная.
Тя е, тя е миг от сън нетраен,
лъч пробуден тя сега е,
сред море от светлина.

И аз ще я позная.
Зная, мога сам да разгадая
тази тайна най-накрая,
тази нейна същина.

Може и да й изглежда странно,
но ако се вгледа тя във мен
и ако ме гледа непрестанно,
все така ще бъда покорен.

Такъв ще съм докрая.
Тя е, тя е звън на глас незнаен
и проблеснал сред омая
образ хубав на жена.

От нея съм омаян.
Зная, мога сам да разгадая
тази тайна най-накрая,
тази нейна същина.