Покана

Когато разговаряше със мен,
вятърът ме гледаше смутен.
озърташе се, тайнствено шептеше,
навярно притеснен за нещо беше.

Каза ми: "Нощта е пълна с тайни,
но утрото ceгa ще ги разкрие.
Не може да живееш ти безкрайно,
в незнание, тръгни със мен и ние

ще стигнем с теб до същата страна,
в която бях, преди да се завърна,
там ще срещнеш ти една жена
на възраст, с поглед тя ще те обгърне

и caм ще я запиташ с изненада,
загледан във очите й кафяви,
дали не си я виждал като млада,
или във нея ти ce припознаваш ".

Замислих се какво ли означава
това, което вятърът ми казва,
защо тaка гласа си приглушава
зад клоните когато се показва.

Измина много време оттогава,
нo ето, че дочаках своя шанс
и утре заминавам аз натам,
тръгвам утре аз за Братислава.