Тайна

Тих, спокоен град със къщи цветни,
улички, изпълнени със смях
и реч славянска, и усмивки светли –
заслушан в нея, вглеждам се във тях.

Пред погледа ми – парк, площад и църква
с купол островърх, допрян в небето,
край който тихо гълъбите пърхат
и времето отлита неусетно.

И спирам пред бирария старинна,
отвътре навън на халби се дочува,
а отвън, във лятната градина
влюбени спокойно се целуват.

Поглеждам го учуден и гадая
защо ги чувствам някак странно близки.
Дали ще разбера това не зная,
не зная аз, а толкова бих искал.

Пристигнах тук, в страната непозната
c вятъра , пробудил се през май.
Дойдох от юг, видях града, полята –
и нещо ме привлече в този край.

Какво е то, за мене е неясно,
но чувството е толкова прекрасно!
Изпитах го, когато онзи вятър
полъхна покрай мен във тъмнината.

А може би южнякът ме е чакал,
за да ми разкрие тази тайна,
като ми посочи път във мрака
към истината скрита и незнайна.