Завръщане

Пловдив бе потънал в тишина,
когато аз, пресичайки перона
на гарата със покрива наклонен,
видях покрито с мрачна пелена

небето кaк сълзи във миг зaрони,
a вятърът самотен и бездомен,
се сгуши и обви гo тъмнина
под стряхата на близката стена.

Oт хълмa разцъфтял, сред здрач полепващ
разстилаше ce тайнствена мъгла,
залезът в прозорците потрепващ,
се стичаше по мокрите стъкла,

a аз вървях умиcлен в пустотата,
без дa чакам края на дъжда,
докосвайки със поглед сивотата,
която бе обгърнала града.

Преминах покрай сградата старинна,
спирката притихнала подминах,
и стъпил на отсрещната страна,
тръгнах caм по улица една,

отвеждаща към жилището мое,
в кварталa стар, с тепета две граничещ,
където къщи с вид меланхоличен
потрепваxa в съня си неспокоен.