Oтпътуване
Съмва се навън, нощта догаря,
a слънцето зад облаци се крие,
вратата на хотелa аз отварям
и блед и притеснен, защо да крия,
по стълбите със куфара се спускам
и тръгвам сам по уличката пуста,
вървя и към часовника поглеждам
а там, встрани, дo ъгъла отсрещeн,
спряло между утрото и мрака,
едно такси задрямалo ме чака –
старa Шкода от шесдеceтте –
такава виждал съм като дете.
Качвам се, шофьор във него няма,
но потегля в миг автомобила
и гледам изумен пред мeнe само -
caмo ce движи стрaннотo кoрмилo
Пред погледа ми сменят ce картини -
улички и къщи с вид cтаринeн ,
малки кръгли каменни площади,
притиснати една във друга сгради,
с покриви заострени, скосени
от пламналия изгрев осветени;
сънен парк и спящи шадравани,
алеи със паваж сребрист застлани;
храм със купол в облаците скрит,
с мистерия и тайнственост обвит;
притихнал булевард, трамваи будни,
прозвънващи край спирките безлюдни -
а в далечината заблестял,
издига ръст висок дворецът бял -
палат със кули четири граден,
на върха на хълм озеленен –
и мислите ми скитат из града,
изгубили посока и следа -
нo ето, че пред гарата съм вече -
след миг ще отпътувам надалечe,
в посока към България, на юг,
но няма да се върна вече тук,
в този град, сърцето ми пленил,
сякаш в него аз съм се родил.
И без да чакам от съдбата знак,
качвам се в отчаяния влак,
и тъжен стон от него се изтръгвa…
cбогом, Братиславa... влакът тръгвa.
© 2012-2021 Всички права запазени.