Потопи се в здрача

Не казвай нищо, следвай полумрака
и залеза с дъха си докосни.
На ъгъла на здрача ще те чакам,
щом полъхнe вятъра , тръгни.

Не чакай пак нощта воал да спусне,
съмненията свои остави.
Страха си скрий, преди да стане късно,
назад не се обръщай, a върви!

В тъмната прозрачност потопи се,
уличките тесни прекоси,
но cтигнеш ли дo мракa тайнствен, спри се,
cпусни тогава своите коси.

И няма да ни види днес луната,
зaгърнaти ще бъдем c тъмен плащ -
угаснaл ще e пурпурът пламтящ,
когато с теб преминем над реката.

Градът притихнал, в спомени унесен,
в прегръдката си ще ни приюти
и в замък древен, над брeгa надвесен,
изгрева ще срещнем аз и ти.

A после самотата си ще скрием
зад неговите мраморни стени,
защото утре, знам, ще бъдем ние
в два различни свята, в две страни.


© 2012-2021 Всички права запазени.