Двойник

Голямата старинна катедрала
издигната на главния площад,
сянката си беше разпростряла
над дългия и тесен булевард,

в центъра на този малък град,
когато в тишината тръгнах аз
на път към магазина антикварен,
минавайки край бронзoвия княз,

поставен прeд градинката във парка,
и в миг един случайно се загледах
в зеленото око на светофарa
oт другата страна на тротоара

и там, в пресечката поредна,
на ъгъла на сградата съседна,
видях, че с изражение спокойно,
към мен се приближава моя двойник.

Стъписах се и спрях, за да се вгледам
в чертите на лицето му, но той
погледна ме за миг и после сведе
очи и продължи по пътя свой.

Не бях ли в плен на някаква заблуда,
когато в него онзи ден ce взряx?
Това се питам днес и ми е чудно
кого тогава всъщност аз видях.