Какво ни чака
 
Ние бяхме истински щастливи
няколко лета,
изживяхме мигове красиви,
скрити от света,
но съдбата го реши, крепостта ни разруши.
Кой от нас бе прав и кой от нас сгреши?
 
И сега стоим сами пред прага
на една врата,
сенки скитат, вятър в здрача бяга,
пада вечерта.
 
И сред тази пустота
ни спохожда мисълта
да оставим всичко на случайността.
 
Какво ни чака с теб във мрака,
щом ни обгърне нощта?
Една раздяла, край очакван,
а след него - самота.
Ах, как ни липсва смелостта
да си върнем двама любовта.
 
Колко жалко, всичко вече свърши,
жалко, но e факт.
Нещо в нас след миг ще се прекърши
а това е знак, че е време да вървим,
но преди да сe простим,
да си вземем сбогом и да си простим.
 


© 2012-2019 Всички права запазени.