Раздяла
 
Повярвай ми, така стоят нещата,
принуден съм, за жалост, да замина.
Отиде си това щастливо лято
и чака ни една горчива зима.
 
Безлюден вече плажът ни пустее
и пясъкът отдавна е изстинал.
Вълни студени плискат се край кея,
а ти към мен притискаш се безсилна.
 
Жестока беше завистта,
която срина любовта,
стоварвайки мощта си върху нея тя.
И мрак се спуска над брега,
и се разделяме в нощта,
и болка плачеща обзема ме сега.
 
А ти мълчиш във мъка потопена,
с блуждаещ поглед взираш се в морето,
отчаяна, безпомощна, сломена,
с очи без блясък и сърце разбито.
 
Жестока беше завистта,
която срина любовта,
стоварвайки мощта си върху нея тя.
И мрак се спуска над брега,
и се разделяме в нощта,
и болка плачеща обзема ме сега.
 
Не зная как сега да ти помогна,
повярвай ми, не мога да остана,
но твоята печал така ме трогна,
че за теб да мисля аз не ще престана.


© 2012-2019 Всички права запазени.