Няма бъдеще за нас
 
Градът е покрит с пелена,
и пáри се стелят в нощта,
оглежда се в локвите мокра луна,
и падат звездите в калта.
 
Прикрити в мъглата, вървим вече час
през мрачни, безлюдни места,
и в тихата скука на късния час,
пристигаме двама пред вас.
 
Но друг там те чака,
но друг там дели
леглото ти, още, нали!
И тук, в тъмнината ще трябва, уви,
отново да се разделим.
 
Не искам сега да призная,
че бъдеще няма за нас,
но зная, че близо е края,
ясно усещам го аз.
 
Почакай, не бързай! Постой още миг!
За мен той ще бъде без край.
Поспри, погледни ме и ми обещай
неща невъзможни дори.
 
Но ти се обръщаш и свеждаш глава,
преглъщаш сълзите едва,
и нищо не казваш, но всичко аз знам
и тръгвам си тъжен и сам.
 
Разделям се с тебе и зная,
че бъдеще няма за нас,
щастлива да си ти желая,
едва го изричам на глас.


© 2012-2019 Всички права запазени.