Неповторима вечер
 
И в този миг припомням си онази
вечер, във която аз открих,
че залезът догаря с пламък тих
в твоите разпуснати коси.
 
И вдишвах там омаян неусетно
чист аромат от вятър и звезди;
видях две следи
и изведнъж просветна
образ един във мрака син.
 
Каква жена бе само ти,
до теб докоснах се почти,
но без да зная сън ли бе това.
 
Дали бе само спомен жив,
или фантазия, кажи?
И ще се вслушам в твоите слова.
 
Как бих могъл със думи да опиша
всичко това,
когато аз видях те едва!
А вятърът въздиша...
 
бях с тебе там, но днес съм сам.
 


© 2012-2019 Всички права запазени.