Мая
 
Мая, нежен полъх с дъх омаен,
ручей бистър, стрък ухаен,
капка утринна роса.
Коя си ти, не зная.
 
Мая, искам сам да разгадая
твойта тайна, да узная
твойта скрита същина.
 
Виждам, че очите ти са, Мая,
две прекрасни, сини небеса,
а слънце незалязващо сега е
твоята разпусната коса.
 
Не, не искам повече да криеш
усмивката си прелестна от мен.
Има в нея някаква магия,
от която тръпна запленен
и днес ще ти призная,
 
Мая, кратък миг от сън нетраен,
цвят разлистен, лъч сияен,
чиста изворна вода,
от теб съм аз омаян.
 
Мая, искам сам да разгадая
твойта тайна най-накрая,
твойта скрита същина.
 
Може и да ти изглежда странно,
но не сваляй поглед ти от мен!
Знай, ако ме гледаш непрестанно,
все така ще бъда покорен,
такъв ще съм докрая.
 
Мая, кратък миг от сън нетраен,
цвят разлистен, лъч сияен,
чиста изворна вода,
от теб съм аз омаян,
 
Мая, искам сам да разгадая
твойта тайна най-накрая,
твойта скрита същина.


© 2012-2019 Всички права запазени.